За мен	Народна медицина	Карта на сайта	За контакти
Заболявания

Народна медицина (билколечение)  при  Рак на дебелото черво

С какво помагам при рак на дебелото черво
Помагам при рак на дебелото черво прилагайки билки за пиене, които са приготвени по наша стара наследствена изпитана във  времето билкова рецепта.

Причини за появата на рак на дебелото черво
Ракът заема трето място между карциномите на стомашно-чревния тракт - след тези на стомаха и правото черво. Наблюденията показват, че ракът на дебелото черво  се развива  най-често на тези места, където фекалните материали се задържат по-дълго време. Това са сляпото черво и сигмата, а също така и двете флексури. Полипите с техния подвид вилозните тумори се смятат за най-важният етиологичен фактор при възникването на рака на дебелото черво. Някои други заболявания, като хроничен язвен колит, дивертикули и други доброкачествени тумори могат да имат известно, макар и не така подчертано значение като преканцерози.       
                                 

Процес на развитие на рак на дебелото черво
Карциномът на дебелото черво с непрекъснат растеж във всички посоки увеличава своята големина, като едновременно с това прораства слоевете на червото  и стига до лимфните и кръвоносните съдове, в резултата на което настъпват метастази. Когато туморният процес достигне серозата / серозна ципа - застила стените на телесните кухини/, създават се условия за прерастване в съседство, което е особено подчертано при рака на правото черво. Метастазите по лимфен път, от чието разпространение всъщност зависи прогнозата, са най-чести при рака на правото черво, и по-редки при рака на останалите сегменти на дебелото черво. Метастазите по кръвен път са нй-чести при недиференцираните хистологични варианти на карцинома и засягат обикновено черния дроб, а по-късно и белите дробове, костите и др. За карциномите на дебелото черво са характерни и трансперитонеалните метастази, които настъпват след прорастване на серозата; те отсядат в тазовата област или яйчниците, където имитират картината на първичен рак. В хистогенетично отношение саркомите на дебелото черво водят произхода си от съединителната тъкан, от гладката мускулатура, от кръвоносните съдове или от лимфоретикуларните елементи. Основните симптоми  на рака на дебелото черво са, макар и не строго характерни за заболяването, са: болки, чревен дискомфорт, затруднение в чревната проходимост, опипващ се тумор, кръв в изпражненията, неразположение, анемия, повишение на температурата. Обикновено ракът на дебелото черво  в началото се проявява с един симптом и само впоследствие с напредването на заболяването може да се стигне до изброения симптомокомплекс. От съществено значение за появата на един или друг симптом е дали туморният процес засяга лявата или дясната половина на дебелото черво. Рак на дясната половина на дебелото черво - болката, несвързана със затруднение в чревната непроходимост, е три пъти по-честа, отколкото при тумор в лявата половина, дължаща се на възпалителния процес в разязвения тумор и съпътстващато го перитонеална реакция. Не рядко има повишена температура. Затруднение в чревната проходимост в сравнение с тази при рак в лявата половина се среща рядко, и то в значително нареднали случай поради по-широкия лумен на червото, течния вид на фекалиите и значителната мускулна сила на тънкото черво. Кървенето от тумора е твърде често и по правило не  е обилно. Рак на лявата половина на дебелото черво - болката има обикновено коликообразен характер и е свързана най-често със стеноза на лумена на червото. Макар и по-рядко, чревният дискомфорт, описан при карциномите в дясната половина, може да се наблюдава и при локализация вляво.  Запекът и дияриите се срещат почти наравно, като смяната на запек с диярия се среща по-често при рак в лявата половина. Кръвоизливите при рак в лявата половина са по-манифестни и обилни, но въпреки това анемичния синдром не е така силно изразен както при рак в дясната половина, което още веднъж идва да покаже ролята на интоксикацията при рак в дясната половина на дебелото черво. Карциномите на дебелото черво, прораствайки в съседните органи, могат да се усложнят с образуването на фистули към стомаха, дванадесетопръстника, жлъчния мехур, тънкото черво, пикочния мехур, коремната стена и коремната кухина.