С какво помагам при камъни в бъбреците
Камъните в бъбреците ги стопявам прилагайки билки за пиене, приготвени по наша наследствена рецепта.

Причини за появата на камъни в бъбреците
За образуването на камъни в бъбреците играят роля множество фактори - нарушение на обмяната на веществата, наследственоста, инфекции на пикочните пътища, залежаване, употребата на някои храни, смущение на функцията на някои жлези с вътрешна секреция и т.н. Камъните по своя състав се делят на - уратни, оксалатни, фосфатни и смесени. Уратните камъни са твърди, глатки и имат кафяв цвят. Те нямат тенденция към бързо растене и не достигат значителна големина. Намират се повече в изходните пикочни пътища и в уретерите, по-често в мехура и по-пядко в бъбреците. Те нямат общо с отделянето на соли в урината. Уратните камъни дават слаби контрастни сенки и обикновено не личат на рентгенограмата. Оксалатните камъни имат грапава повръхност,  подобно на плода  на черница,  и са много твърди.  На рентгенограмата  дават най-плътна сянка. Срещат се повече у млади хора  с нервно-ендокринни смущения. В повечето случаи е налице хиперацидитет /повишена киселинност на стомашния сок/. Нерядко се срещат чревни явления: ту запек, ту диария със слуз в изпражненията. Най-често камъните се локализират в бъбречния паренхим. Освен камъни от чист калциев оксалат срещат се и камъни с различно съдържание на калциев оксалат и калциев фосфат. Тези оксалатни камъни имат гладка повръхност, продълговата форма и светъл цвят. Фосфатните камъни не се срещат у индивиди, които имат фосфатури, а се явяват предимно у млади нервни и астенични хора с хиперацидитет, запек и др. Повод за появата на тези камъни са най-често инфекции в пикочните пътища, предизвикващи амонячно разлагане на урината. Фосфатните камъни се различават и по следното - те са възбели, лесно трошливи и много по-големи от другите. Смесените камъни често показват плътна сянка в средата, а наокола лека сянка. Приема се в тези случаи, че е съществувала оксалатна диатеза, а впоследствие са се създали условия за допълнително наслояване на фосфати и урати. Така се обясняват наслойките, които се наблюдават често при такива бъбречни камъни.

Значително по-рядко се срещат камъни от цистин, ксантин, калциев карбонат.

Формата на камъните, зависи от мястото, където те се намират. Камъните се срещат: 1/ в бъбречния паренхим на върха или всред пирамидите; обикновено тук разположените камъни не дават клинични явления; 2/ в бъбречното легенче и чашките; тук камъните имат различна големина и показват голямо разнообразие във формата в зависимост от техния химичен състав; 3/ в уретера; тук клиничната картина се овладява от коликите, възникването на които  зависи от местонахождението на  камъка, големината му - коликородни са конкрементите с размер 0,5-1 см.

 

Процес на развитие на камъни в бъбреците
Характерна за проявената нефролитиаза е бъбречната колика, придружена с хематурия /наличие на кръв в урината/. Тези явления са свързани с придвижването на камъка. Движението на камъка предизвиква коликата. Ако камъка се намира в чашките на бъбрека или в легенчето, може да липсва болка. Също така може да се отделят с урината малки камъчета без каквито и да било болки, но в случай че камъка се загнезди в отвора на легенчето или в началото на уретера, възникналите болки са много силни. Не винаги големината на камъка определя интензивнстта на болката, тъй като и големи камъни могат да протекат безболезнено - стига само да са на "неутрални" места. Болката и хематурията настъпват след прекомерно движение, след простуда или след някой ексцес /алкохолен, сексуален и пр./. Най-често коликата настъпва внезапно и повидимому  без всякакви предвестници. Непосредственото запушване на пикочните пътища от камъка води до застой на урината; тя се набира и разпъва легенчето и по този начин настъпват болките. Втори момент за обаснение на болките е рефлекторното свиване на легенчето. Болката се характеризира с внезапно настъпване, започва от областта на последните ребра отзад на съответната бъбречна област откъм гръбните мускули и се излъчва много характерно по продържение на уретерите  към ингвиналните гънки, скротума, респективно лабиите, и долните крайници. Тази ирадиация, както и едновременната хиперестезия по вътрешната страна на бедрата са характерни и важни за диагнозата на нефролитиазата. За няколко минути коликата достига своя максимален интензитет, като болката става особено силна и нетърпима. Температурата обикновено е нормална, но понякога коликата може да се придружава и с разтрисане. Наред с това се наблюдават рефлекторни явления като гадене, повръщане и явления от страна на корема и пикочния мехур. Настъпва метеоризъм  /повишено натрупване на газове в стомаха и червата/, спиране отделянето на газове и др., което може да ни накара да мислим за абдоминална драма.  Ако се яви метеоризъм,  особено при камък в уретера, и болния не изпуска газове, диференциалната диагноза с илеус /чревна непроходимост/  се затруднява извънредно много. Това важи особено за случаи,  когато не се установява патологична перистартика, характерна и за илеус. При най-малкото движение болката се изостря. Тази бъбречна колика обикновено трае до 1 час, но в редки случаи може да продължи и с дни. Болката престава с придвижването на камъка с урината. След това обаче остава тъпа болка в кръста, която може да иметира ишиас, лумбаго, ревматизъм. Собствено такива болни са имали подобни болки в кръста често и преди коликата. За успешна колика се говори, кагато камъкът се изхвърли. Коликата може обаче да бъде успешна и без да се изкара камъка навън: това се наблюдава в случаите, когато след коликата камъкът се намести на "спокойно" място.

Наред с  характерната описана бъбречна болка  в урината се отделя кръв,  която може да съществува понякога извън  пристъпа за няколко дни.  Хематурията се засилва от движения,  особено такива,  които разтърсват бъбреците /автомобил, езда и др./.