За нас	Заболявания	Метеорит	Благодарствени писма
Статии	Народна медицина	Карта на сайта	За контакти

  Не е фейлетон

Когато отидох, последва: "Сега, да не стане много късно, трябва да те оперираме! Рак на дебелото черво, .... не е страшно!" Последното ми прозвуча в ушите като: няма страшно, много са умрели от него! Няма мърдане, легнах под ножа. Това беше преди 12-13 години. Да, но болката не отмина и се изтрелях при една екстрасенска. Може да не е било рак!? Тя гледа към тавана, казвало й се, че е рак, исмутолеви нещо, значи на ..... 58 години ... Брей, ама аз почти ги навършвам, си казах и трябва да правя завещанието! Ужас!!

Доверих се на народната медицина. Отидох до гр. Перник. Там един добряк направи много за мен, но ......... Това но чрез един вестник ме свърза с Митко Димитров от Ямбол. Чета статията като за изпит и си мъдрувам: Първо, той е трето ли, четвърто ли поколение билкар. Второ, за да е ситурен какво лекува, чрез светци уточнява диагноза, съвети и пр. Трето, имал някакъв космически камък ..... лекувит! Ха сега де! Като християнин, в първото и второто вярвам, но камъка? Остава и с павета да ме лекува! Отидох ... Отговорих на въпросите му и каза, че ще ми се обади след няколко дни. Оказа се, че мой много близък човек, за "по-сигурно" ми изкомандарил магия. Да, но Бог не е бил съгласен, защото Митко я развали. Последва билколечение, "опитах" и космическия камък 4-5 няма! Още като седнеш и сложиш ръцете, пере в десятката! И ако някой чете моя спомен, да не помисли, че на тези бедни години, за да ме излекува ми е обърнал кожата с хастара на вън! Напротив, не е скъперник. И днес за да съм жив, на крак, да работя, това го дължа най-вече на Митко Димитров!